27.05.2026
Как ще изглежда ИТ секторът в ерата на изкуствения интелект, ще изчезнат ли сайтовете и как бизнесът трябва да се адаптира към новата технологична реалност? Това бяха част от темите в четвъртата дискусия от поредицата „Бъдещето на ИТ индустрията в ИИ епохата“, модерирана от Жюстин Томс.
В разговора участваха Димитър Иванов, Веселин Георгиев, Петко Карамочев и Иван Цукев. Дискусията започна с въпрос дали настроенията в сектора са по-скоро оптимистични или песимистични, отговорът от страна на участниците беше почти единодушен – ИИ не се възприема като заплаха, а като следващата голяма трансформация.
„Абсолютно оптимизъм“, заяви Димитър Иванов, а Веселин Георгиев допълни, че индустрията вече е преминала през първоначалния „уау ефект“ и започва по-трезво да разбира реалния потенциал на технологията.
От недостиг на програмисти към търсене на решения
По време на дискусията Веселин Георгиев сподели, че ИТ секторът навлиза в нов етап, в който самият код постепенно се превръща в „commodity“, а истинската стойност вече е в способността да се решават реални бизнес проблеми.
Той направи ретроспекция на развитието на индустрията през последните две десетилетия и отбеляза, че след 2010 г. огромният недостиг на инженери е довел до рязък ръст на заплатите и до свръхфокус върху програмирането като основен ресурс. Днес обаче ситуацията се променя.
„Вече не е толкова важно дали ще използваме 100 човека, един агент или 100 агента. Важното е кой може да сглоби цялостното решение на проблема“, каза Георгиев. Според него компаниите ще трябва сериозно да трансформират екипите си, а работата, която досега е изисквала десетки хора, все по-често ще може да се изпълнява от малки екипи с помощта на ИИ инструменти.
.jpg)
България се отдалечава от аутсорсинг модела
Темата за трансформацията на българската ИТ индустрия беше продължена от Петко Карамочев, който отбеляза, че страната постепенно губи позицията си на евтина аутсорсинг дестинация – процес, който вече е преминал през държави като Ирландия, Унгария, Чехия и Полша. „Ние сме малко скъпи да бъдем outsourcing дестинация и компаниите вече не искат това“, коментира той.
Според него бъдещето принадлежи на компаниите, които стоят близо до клиента и могат бързо да превръщат бизнес нуждите в реални решения. Карамочев подчерта, че изкуственият интелект вече ежедневно помага на екипите да работят по-бързо и по-ефективно.
„Инструментите, които ИИ ни дава, ни спестяват време. Това не означава, че се прибираме по-рано от работа. Това означава, че работим повече за клиентите си“, каза той.
ИИ няма да замени хората, които искат да се развиват
По време на дискусията сериозно внимание беше отделено и на обучението и бъдещето на младите специалисти.
Според Иван Цукев изкуственият интелект няма да „затъпи“ хората, а напротив – ще даде огромни възможности на тези, които искат да се развиват. „В момента е най-страхотното време за хората, които искат да се развиват, да се учат и да създават“, заяви той. По думите му ИИ много бързо ще покаже разликата между хората, които просто използват инструмента механично, и онези, които мислят критично и умеят да създават стойност.
Участниците се обединиха около мнението, че бъдещето на обучението ще бъде силно персонализирано. Според Цукев традиционните онлайн курсове с едно и също видео за всички постепенно ще останат в миналото. „Посоката е към персонализирано обучение – ИИ да бъде ментор, който разбира целите на обучаващия се“, обясни той.
Веселин Георгиев също отбеляза, че все повече млади хора вече използват чатботове като естествена част от обучението си и скоро няма да има качествен курс без персонализиран ИИ асистент.
.jpg)
Ще изчезнат ли сайтовете?
Като част от журито в конкурса „Сайт на годината“ една от ключовите теми в разговора на участниците беше бъдещето на уебсайтовете в епохата на чатботовете и генеративния ИИ.
Димитър Иванов беше категоричен, че сайтовете няма да изчезнат, а напротив – ще стават още по-важни. „Сайтът остава мястото, където имаш 100% контрол върху съдържанието и преживяването на потребителя“, каза той.
Според него уебсайтът остава основен актив за всеки бранд, защото именно там се изграждат доверие, репутация и общност. Иванов подчерта, че хората няма да разчитат единствено на отговорите на ИИ, а ще продължат да търсят сигнали за авторитет и експертиза – отзиви, реални примери, видеа и полезно съдържание.
Иван Цукев допълни, че още от началото на интернет уебсайтът и контактите са основните дигитални активи на всеки бизнес.
Според Веселин Георгиев сайтовете ще се адаптират към новия тип потребителско поведение, но ще останат фундаментални за начина, по който ИИ системите откриват и обработват информация. Информацията трябва да бъде там, за да може чатботът да я обходи и след това да я поднесе по правилния начин“, каза той.
Петко Карамочев обърна внимание и на качеството на съдържанието, като заяви, че „булшитът ще бъде отстранен от ботовете“, а компаниите ще трябва да предоставят все по-конкретна и полезна информация, за да бъдат препоръчвани от ИИ системите.
Нови модели на работа и нови услуги
Участниците обсъдиха и нуждата от промяна в бизнес моделите на ИТ компаниите. Според Веселин Георгиев секторът трябва да спре да продава „човеко-дни“ и да започне да предлага реална стойност и резултати. „Трябва да мислим как да предлагаме стойност на клиента, а не как да му предлагаме труд“, подчерта той.
Иван Цукев обърна внимание на друг сериозен проблем – липсата на ИИ стратегия в много компании. По думите му все повече бизнеси осъзнават, че нямат вътрешен капацитет да внедрят изкуствен интелект и започват активно да търсят помощ отвън. „Според мен има огромна дупка на пазара“, каза той и прогнозира сериозен недостиг на компании, които могат да изграждат ИИ решения и вътрешни структури за бизнеса.
Къде ИИ ще промени света най-бързо?
Според Веселин Георгиев здравеопазването е сред секторите, които най-силно ще бъдат повлияни от изкуствения интелект, особено по отношение на обработката на медицински данни, анализите и разработката на интелигентни системи.
На противоположната страна, според Димитър Иванов, ще останат държавните институции. „Най-голямо съпротивление ще окажат държавните органи“, коментира той.
Иван Цукев направи разграничение между професиите, които са свързани с физически труд, и тези, които работят основно на компютър. Според него именно хората в дигиталните професии са едновременно най-застрашени и най-облагодетелствани от ИИ, защото могат да използват технологията, за да работят по-ефективно.
Финалът: още повече оптимизъм
В края на дискусията модераторът Жюстин Томс върна участниците към въпроса от началото – дали остават оптимисти за бъдещето. Всички отговориха положително. „Аз също съм оптимист и честно казано винаги съм бил оптимист за това, че технологията бута света напред. Това е нова технология и тя ще ни бутне още по-напред“, каза Веселин Георгиев. „Аз съм дори още по оптимистично настроен и вярвам, че само хубави неща предстоят. Една голяма революция, която само може да направи живота ни по-добър“, заяви Димитър Иванов.
А Иван Цукев завърши дискусията с думите: „Аз ще се върна две години назад, когато трябваше да взема решение дали да съм позитивен или не. Тогава се замислих, че има реален сценарий в който ИИ идва и съсипва всичко и затрива планената, като шанса за това е много малък. Но другият сенарий е изобилие и просперитет във всички посоки и това е много по-вероятно. Тогава избрах позитивния сценарий и продължавам да съм позитивен.“
Димитър Иванов - маркетинг мениджър в дигитална агенция Valival
Интервю с Веселин Георгиев - жури сегмент "Програмиране" BGWEB 2024
Интервю с Иван Цукев - жури сегмент "Програмиране" BGWEB 2024