03.08.2018
Алекс е експерт в онластта на онлайн маркетинга и ПР-а. С голяма усмивка и с търпение тя ще разглежда проектите на участниците в Конкурса като най-вече ще са важни за нея: достъпността, ползваемостта и дизайна. Разговаряме с Алекс за битието и житието на онлайн маркетинг нинджите. За нас е радост тя да е сред журиращите!
Алекс, как се озова сред комуникациите?
В комуникациите се озовах благодарение на лудия си късмет, който много обичам. И затова се грижа за него. Един ден през юли 2000-та година, студентка втори курс в специалност, която няма нищо общо с журналистиката, просто влязох в редакцията на в. Дневен Труд (500 х. тираж в събота) и казах на охраната и на рецепционистката – Искам да карам стаж при вас. - Някой праща ли те? – Не. – Добре, ще се обадим на зам. главната редакторка, пък тя ще прецени. Имах кратко интервю със Светлана Джамджиева, която бързо извика тогавашния нов зам. отговорен редактор на Вътрешни новини – Бойко Пангелов. Той ме попита кога се използва пълен и кратък член при думите в единствено число мъжки род, както и други забавни въпроси от спортно, политическо и социално естество. След което ме „закачиха“ за него. На втория ден имах дописка. После записах втора специалност - Връзки с обществеността в СУ „Климент Охридски“. 4 години в редакцията. Много адреналин. Реших, че е време да започна да комуникирам и от другата страна. Министерство, PR агенции, …. и се появиха сайтовете за групово пазаруване. Една моя бивша колежка ми каза, искаш ли да опиташ при една приятелка, тя сформира екип – kolektiva.bg. Да отидеш да прочетеш сайта и да видиш, може да се харесате. Беше супер динамично, направихме запомнящи се супер яки сделки – билети за кино, силиконови импланти, автомобил на половин цена. Занимавах се с феновете, управлението на репутацията сред клиенти и доставчици. БГ-мама ми беше трети дом. 20 от 24 часа live. От тогава онлайн постоянно и смесено с офлайн живота и проектите.
Кои са нещата, които и днес те задържат да се занимаваш с онлайн комуникации? Какво ти харесва?
От една страна – анонимността, от друга – измеримостта, от трета – постоянната промяна. Харесва ми достъпността и възможността да се „срещаш“ с много хора, от които да научаваш много нови знания.
От кого / как се учиш за новото в уеб?
Следя някои блогове – Moz, Google Marketing Platform, TechCrunch, Mashable, HubSpot. Последовател съм на много маркетолози и дигитални/рекламни агенции в Twitter. Внимавам какво правят колегите тук в България. Гледам винаги да съм във връзка с повече знаещи от мен. Посещавам офлайн курсове, свалям си курсове от Udemy.
Как преминава един твой ден и чувстваш ли се като дигитална нинджа?
Обикновено бързо. Чувствам се като нинджа – не само дигитална, а и бяла, и черна. Друг път се чувствам като дигитален ронин.
Какво би казала на тези, които се чудят да участват или не в Сайт на годината?
На тези, които се чудят бих казала „Не се чудете!“. Участието е задължително. Защото си сверяваш часовника, научаваш за нови решения, запознаваш се с хора, които ти дават възможности. Защото дори и да не станеш призьор, виждаш къде е летвата и какво може да се направи, за да я стигнеш или надминеш. Защото само в обединението – на дигиталния бранш, на хората, които правят бизнес онлайн, има сила и прогрес.