10.06.2025
Венелин Върбанов - софтуерен инженер с над 20 години опит в разработката на уеб приложения и софтуер. Head of Web Development в ICDSoft, той е експерт във full-stack разработката и е работил с разнообразни технологии и платформи. В момента основният му фокус е върху PHP, Laravel, Vue.js, Python и Django. Тази година той е част от журито в конкурса „Сайт на годината“ в сегмент „Програмиране“.
Разкажете ни накратко за професионалния си път?
Още от ранна възраст проявявах силно любопитство към това как работят нещата около мен. Не беше рядкост да разглобявам и сглобявам стенни часовници от времето на социализма, за да разбера механизма им. По-късно този интерес естествено се пренесе към компютрите, а след това и към софтуера.
В ерата на модемите и бавния интернет започнах да създавам първите си уебсайтове. С времето се задълбочих в разработката на уеб базирани системи според нуждите на различни клиенти — от CMS решения, електроннимагазини и резервационни платформи до специфични софтуерни решения.
През годините натрупах значителен опит в пълния цикъл на разработка на уеб софтуер: от планиране на архитектурата, бекенд програмиране, работа с бази данни и системна администрация, до фронтенд реализация и потребителско изживяване. Днес бих определил профила си като full-stac разработчик с широк технически обхват и внимание към детайла.
Какво според вас отличава едно технически добро изпълнение от просто „работещ“ уебсайт?
Разликата между „просто работещ“ сайт и технически добро изпълнение е като разликата между това нещо да съществува и това да бъде добре обмислено, устойчиво и приятно за работа. Един сайт може да зарежда, да показва информация и да позволява някакво взаимодействие – и технически да е „ОК“, но това не го прави добър.
Технически доброто изпълнение се познава по няколко неща:
Какво мислите за баланса между използването на готови решения (фреймуърци, CMS-и) и писането на собствен код в уеб разработката?
Според мен балансът между писане на собствен код и използване на готови решения като фреймуърци и CMS-и трябва винаги да се определя от конкретния проект – неговите цели, срокове, бюджет и дългосрочна визия.
Фреймуърците са насочени към разработчици – те не решават бизнес нужди директно, а улесняват и структурират процеса на разработка. Добрият фреймуърк дава ясна рамка, спестява време по повтарящи се задачи и прави кода по-лесен за поддръжка и работа от екип. Така че в повечето случаи – особено при по-сериозни проекти – използването на фреймуърк е добра практика.
CMS-ите вече са по-специфичен случай – те са готови продукти, насочени към бизнес нужди. Ако системата покрива нуждите на проекта или позволява лесна адаптация – няма причина да не се използва. Проблемът идва, когато CMS-ът започне да „воюва“ с конкретната задача – става твърде тромав, сложен или пречи повече, отколкото помага.
Затова вярвам, че няма универсално „да“ или „не“ – изборът трябва да е прагматичен. Има проекти, при които е по-разумно да изграждаш от нулата, и други, при които би било разточително. Важното е технологичното решение да служи на целта, а не обратното.
Какъв съвет бихте дали на младите програмисти, които участват за първи път в конкурса?
Не се страхувайте да покажете това, което сте създали – дори и да не е перфектно. Участието само по себе си е голяма крачка. Фокусирайте се не само върху как сте направили нещата, а и защо. И не се сравнявайте с другите – сравнявайте се със себе си от вчера. Бъдете любопитни, отворени към обратна връзка и използвайте опита максимално – така се расте.
Какво ви вдъхновява? Бихте ли посочили книга, блог, сайт, подкаст, който да вдъхнови и участниците в конкурса?
Вдъхновява ме моментът, в който нещо „щракне“ – когато хаосът от идеи, код и дизайн изведнъж се подреди и заработи. Харесвам усещането да създам нещо реално от нищото – нещо полезно, красиво или просто… добре работещо.
Не мога да препоръчам конкретна книга или ресурс, защото знанията и технологиите в уеб се обновяват толкова бързо, че докато някой напише книга, много неща вече са остарели. Вдъхновението идва от непрекъснатия процес на учене и от новите неща, които постоянно се появяват.
Затова бих посъветвал участниците да са отворени към новото, да следят актуалните тенденции, но най-вече – да не спират да експериментират и да търсят собствен път в морето от информация.